От 1948 г. до сега, Nakba, който никога не е приключил
Тогава те не знаеха, че краткотрайният им престой ще се простира в десетилетия-че палатките ще станат непрекъснати бетонни приюти. Ключовете на къщата, към които се придържат, биха ръждясали, трансформирайки се в знаци на право на завръщане, излъчени през поколенията - 77 години и преброяване.
През по-голямата част от живота си Nakba живееше в предишното, покруса, която наследих посредством историите на дядо ми. Но от 2023 година живях личната си Nakba в Газа - този път в действително време, под обектива на камери за смарт телефони и телевизионни екрани. Милициите, които в миналото изгониха дядо ми, се трансфораха в страна с една от най -напредналите армии в света, притежавайки смъртоносни оръжия против обсадено цивилно население, изискващо единствено независимост и достолепие.
През октомври 2023 година Израел стартира акция за наложително разселване, която злокобно озвучава това, което беше издържал на дядо ми. На жителите на Северна Газа бяха подредени да се изтеглят на юг - единствено с цел да бъдат бомбардирани и тези региони. Цели фамилии ходеха с часове, боси, носейки единствено това, което можеха. За следващ път хората се озоваха в палатки - този път не са от пластмаса, а от части, плат и каквото може да ги отбрани от суровото слънце или горчивия мраз. Сблъскахме се със гибелта без патрони. Новородените умряха от мраз и дехидратация. Болести Светът съвсем се е изкоренил като полиомиелит и малария, които са се върнали заради антисанитарни условия. Израел стегна блокадата си, предотвратявайки влизането на храна, медикаменти и съществени основи. Според Световната стратегия за хранителни артикули 96 % от популацията на Газа в този момент страда от дефицит на храна, варираща от умерена до пагубна. Световната здравна организация удостовери най -малко 32 смъртни случая от недохранване измежду деца под пет години и предизвестява, че таксата ще се издигне.
Сега живеем както един път нашите баби и дядовци: без електричество, без течаща вода, готвене над дърва за огрев или в глинени фурни. Димът изпълва въздуха и запушва белите дробове на майките, до момента в който децата спят с празни стомаси. Количките за магарета са заменили колите - унищожени или направени безполезни от дефицит на гориво. Окупацията ни е лишила освен от нашата земя, само че и от самите основи на живота.
Моят дядо, който стана очевидец на първия Накба, не оцеля втори. След една година страдалчество, апетит и неявяване на здравна помощ той умря през октомври. Той беше изгубил половината от телесното си тегло за няколко месеца. Неговата в миналото мощна рамка-той беше горделив спортист-беше редуциран до кожата и костта. В последните си дни той лежеше кревати, тихо трайни удари и болежка без лекарство, без подобаваща храна и без облекчение. Все още си припомням последната ни прегръдка на 11 октомври. Това беше безмълвно прощаване. Една сълза се подхлъзна по набръчканата буза на човек, който беше очевидец на прекалено много войни и зарови прекалено много сънища. Тази сълза сподели какви думи в никакъв случай не можеха: беше време да тръгнем. И аз се запитвам: би ли оживял, в случай че нямаше война? Може ли последните му месеци да бъдат изпълнени деликатно вместо апетит?
Сякаш всичко това не е задоволително, израелският министър председател Бенямин Нетаняху намерено прикани за изместване на два милиона палестинци от Газа. Неговата изразителност удостоверява единствено десетилетия израелски проекти, в този момент получава цялостна поддръжка от Съединените щати. Един подобен проект е затулен в езика на „ доброволната миграция “, само че действителността надалеч не е доброволна. Животът в Газа е изработен незасегнат.
Според Службата на Организацията на обединените народи за съгласуваност на филантропичните въпроси, към 1 юли, 85 % от здравните заведения на Газа са били унищожени или развалени, в това число 32 от 36 лечебни заведения. Образователният бранш е еднообразно унищожен: УНИЦЕФ оповестява, че 80 % от учебните заведения и университетите в Газа към този момент не са функционални и най-малко 94 учени са убити.
Нападението се разгръща даже до UNRWA, организацията на Организация на обединените нации, която поддържа палестинските бежанци след истинската Nakba. Парламентът на Израел забрани интервенциите си на палестинска територия, като в същото време бомбардира хранителни хранилища и притиска страните от донори да понижи финансирането. Защо? Защото съществуването на UNRWA припомня на света на законното право на завръщане на бежанците. Израел желае тази памет - и всички физически следи от нея - изтрита.
Цели бежански лагери, знаци на това право, са сплескани от бомби. Лагери като Джабалия и Шати на север и Хан Юнис и Рафа на юг са превърнати в всеобщи гробове. След като са дом на генерации фантазии и предизвикателство, тези лагери в този момент притискат единствено костите на тези, които отхвърлиха да си тръгнат.
И по този начин, запитвам още веднъж: Ще бъде ли осъществена фантазията на дядо ми да се върне в земята си? Или историята ще продължи да върти жестокото си колело, въртяйки нови глави на заточение и страдалчество? И ще кажа ли един ден личните си деца за нашата Накба и фантазиите ни за завръщане - тъкмо както един път ми сподели дядо ми?
